УПРАВЛЕНСКИ ПОДХОДИ, ПРИНЦИПИ И МЕТОДИ

1. УПРАВЛЕНСКИ ПОДХОДИ 

В теорията на управлението е необходимо да се прави разлика между понятията “подход”, “принцип” и “метод”. Най-общо по своето съдържание понятие е подходът. Управленският подход изразява позицията, гледната точка на субекта на управление и дава насочеността в развитието на управленския процес. Той определя и начина на управление на системите.

Определение - Управленският подход представлява съвкупност от теоретико-методологически положения, които служат като методологическа база на управляващите. Въз основа на тях се реализира управленският процес. Управленският подход притежава някои по-важни характеристики:

а) Обективна необходимост – без отправна позиция на управляващите не може да се осъществява управленския процес;

б) Абстрактност – само уточнява позицията на субекта на управление;

в) Всеобхватност – намира проявление, както при управляващите, така и при управляваните;

г) Относително постоянство – практически не се променя за относително дълъг период от време;

д) Оказва влияние както върху настоящото, така и върху бъдещото състояние на системите за управление и др.

Управленските подходи се проявяват под различни видове:

І. Системен подход - Той намира широко приложение не само в управленската наука, но и в техниката, обществения живот и т.н. Идеи за него се появяват още през 30-те години на ХХ век, но масово започва да се използва след средата на века. Основна е тезата, че към обекта на познание може да се подхожда като към система.

Въз основа на системния подход организацията може да се разглежда като система, която се състои от взаимосвързани и взаимообусловени елементи. Тя има вход и изход. На входа се намират производствените фактори, а изходът се свързва с поставената цел. Елементите формират вътрешната среда, като съществува и обратна връзка.

Подходът дава възможност да се отчитат всички необходими взаимовръзки и взаимодействия в системата на управление и позволява при формулирането на целите и ограничителните условия да се посочва и управленският механизъм, чрез който на практика да се достигнат набелязаните цели.

А. Особености на съвременните социално-икономически системи

1) Нарастваща агресивност на околната среда спрямо системата 
2) Динамично взаимодействие на елементите, изграждащи системата 
3) Намаляване на времето за изработване на управленските решения 
4) Използване на междудисциплинарни знания 
5) Нова философия на развитие - Устойчиво развитие 
6) Ресурсна ограниченост 
7) Оценяване мястото и значението на човешкия фактор

В крайна сметка системния подход съдейства за вземане на обосновани управленски решения и следва да се разглежда като методология за изследване на обекта като система, кто се състои от 2 части: 
1) Външна среда - вкл. вход и изход на системата и връзки с външната среда 
2) Вътрешна структура - съвкупност от взаимосвързани елементи, обезпечаващи процеса на въздействие на субекта в/у обекта и достигане целите на управлението

Б. Категории от общата теория на системите - във връзка с изясняване съдържанието и реализирането на системния подход:

1) Система - съвкупност от елементи, съединени по определен начин. За да е една съвкупност система трябва да е хомогенна в определено отношение.
Класификацията на системите ползва различни критерии:
- Според степента на сложност - прости (прости връзки) и сложни (сложни връзки)
- Според степен на точност - детерминирани (точно се определя поведението на елементите) и вероятностни (не може точно да се предскаже)
- Според зависимостта от околната среда - закрити (точно определени граници и не зависят от външната среда) и открити (взаимодействат)
- Според промените в нея - статични (почти не се променя) и динамични
Въз основа на тези критерии съвременната О. Може да се определи като сложна, динамична и т.н.

2) Структура на системата - отразява отделните дялове на системата, намиращи се в определена зависимост.

3) Съдържание на системата - изгражда се от производствените фактори

4) Елементи на системата - най- малките и неделими части на системата(всики с функция)

5) Подсистема- два или повече елемента с общи характеристики

6) Връзки - форма на проявление на отношението

7) Вход на системата - чрез него приема въздействията на околната среда(производствените фактори)

8) Изход на системата-свързва се с въздействията, кто оказва в/у околната среда(стоките, откритите новости)

9) Цел на системата- крайното състояние, към което се стреми да постигне за определен период от време

10) Отношения в системата- взаимовръзки м/у нейните елементи, обусловени от изпълнението на стратегическата цел

11) Развитие на системата- процес на взаимодействие м/у елементите, целящо постигането на главната (стратегическа) цел, съобразено с действието на обективните закони  
Прилагането на системния подход съдейства за правилното определяне на задачите и за извеждането на съществени зависимости

В. Системен анализ - системния подход се реализира чрез него и вкл. следните етапи:

1) Разглеждане като система на всяка организация, процес и явление

2) Разкриване вътрешните х-ки и закономерности в нейното развитие

3) Точно определяне влиянието на външната среда

4) Модели на поведение на системата- въз основа на комплексен анализ и оценка

5) Изграждане на звено за предвиждане бъдещото развитие на системата и промените на външната среда

6) Конкретизиране на възможностите за въздействие на средата в/у системата

7) Търсене на възможнжсти за ефективно развитие

ІІ. Ситуационен подход - съществува тясна връзка между системния и ситуационния подход. Ситуационният подход е концепция, за която е определяща конкретната ситуация. Подходът е известен от края на 60-те години на ХХ век

Ситуационният подход е концепция на управлението, при която управленският процес се определя в зависимост от конкретната ситуация(конкретните вътрешни и външни фактори, които характеризират и влияят на системата), за да бъдат постигнати поставените цели с най-малко нежелателни отклонения, в най-кратки срокове и с най-малки разходи.
При него е определящо значението на субективния фактор, зто няма създадени рецепти за ефективно управление при различни ситуации. При решаването на всеки един проблем в и извън О. Трябва да бъде отчетена конкретната ситуация.

Според М. Мескон методологията на ситуационния подход може да се разглежда като 4-стъпков процес:

1) Субектът на управление трябва да познава средствата за професионално управление, доказали своята ефективност- системния анализ, методите на планирането и контрола, количествени методи за вземане на управленски решения, знания зя управленския процес

2) Всяка от управленските концепции и методики има силни и слаби страни или сравнителни х-ки в случаите, кто те се приспособяват към конкретна ситуация- затова управляващия трябва да може да предвиди вероятните последици(+-)от приложението на дадена методика или концепция.

3) Субектът на управление да интерпретира правилно ситуацията- кои фактори са най-важни в дадена ситуация и какъв е вероятния ефект от изменението на една или няколко променливи

4) Управляващият да умее да обвързва конкретните прийоми, които биха предизвикали най-малък отрицателен ефект

ІІІ. Програмно - целеви подход - Възниква в САЩ през 60-те години на ХХ век. Най-общо може да бъде определен като система за планиране, програмиране и бюджетиране.

Програмно-целевият подход се изгражда върху тезата, че потенциалът на дадена система се използва значително по-добре, ако предварително са определени съответни цели.

Този подход може да се определи като тризвенна система, която се състои от следните части:

А. Цели – планиране, прогнозиране на определен резултат или желано състояние на О., което тя трябва да постигне през определен период от време. Произтичат от мисията на О. И въз основа на тях се определя корпоративната и функционална стратегия.

Целите са изходни позиции на планирането.

Видове цели: 
1) Според съдържанието си - икономически, социални, политически, екологични 
2) Според обекта си - интереси на собственици, потребители, персонал 
3) Според йерархическото равнище, на кто се разработват-стратегически, тактически, оперативни 
4) Според времето - дългосрочни, средносрочни, краткосрочни 
5) Според това дали се отнасят за цялата О. Или отделни звена-корпоративни, функционални 6) Според насочеността си - с материалните, човешките, финансовите ресурси и крайни икономически показатели

Б. Програма - Тя представлява съвкупност от мероприятия, които са свързани с конкретни изпълнители и са разпределени във времето във връзка с постигането на набелязаната цел (цели).

Програмата обхваща продължителен период и съдейства за обвързване на целите с ресурсите.

В. Програмно - целева структура. Тя се свързва с матричната структура. Използването на нейните предимства е от решаващо значение за реализирането на подхода.

В заключение считаме, че прилагането на програмно-целевия подход има място при съвременното управление и съдейства за повишаване ефективността на управленския процес.

ІV. Икономически подход - Икономическият подход е изграден върху използването на обективните икономически закони и категории. Той прилага методологическите положения на стопанското управление, които целят оптимално използване на материалните стимули. Макар и да залага на икономическите средства, подходът не отхвърля и други като административни, психологически и т.н. В съвременните условия икономическият подход има определящо значение за нашата действителност.

Основна задача на този подход е въздействието да отразява действието на обективните икономическите закони. Нещо повече, според нас той следва да допринесе за изграждане на икономическо мислене и поведение.
Икономическият подход е твърде абстрактен, за да реши практическите въпроси. Той само посочва позициите на управляващите. А за да се приведе в действие, е необходимо неговата конкретизация. Тя се реализира чрез икономическия механизъм, т.е. в основата на използването на икономическия подход стои икономическият механизъм.

Икономическият механизъм може да се разглежда като съвкупност от икономически “инструменти”(принципи, методи и др.), с които се уреждат взаимоотношенията между организациите с цел тяхното ефективно функциониране. В случая е определящо и въздействието на субекта на управление.

Основната цел на икономическия механизъм е практическото реализиране на икономическия подход във връзка с ефективното развитие на отделните организации.
Между икономическия подход и икономическия механизъм съществува взаимнообусловена връзка и зависимост. В най-общ вид тя се изразява в следното: от една страна, практическото реализиране на подхода се осъществява чрез икономическия механизъм, а от друга– механизмът не може да съществува без отправна позиция на властимеющите.

Макар да съществуват връзки и зависимости между икономическия подход и икономическия механизъм, е нужно да се прави и разлика между тях. “Докато първият определя основните принципи и методи, на които следва да се подчини формирането на съответния механизъм за управление на стопанството, вторият обхваща непосредствените форми, лостове, средства (икономическите категории), използвани съобразно изискванията на икономическия подход. С други думи, подходът определя начина на управление на икономиката, а механизмът – средствата, с които се осъществява този процес в тяхното органическо единство.”³

Обобщавайки, ще отбележим, че на настоящия етап е от изключително значение прилагането на различните управленски подходи.

2. ПРИНЦИПИ НА УПРАВЛЕНИЕ 

Принципът на управление е съвкупност от основни изходни теоретични положения, правила в дейността на организацията, които са пряко свързани с управленския процес. Той може да се разглежда още като правило за поведение на личността.

Основната цел на управленските принципи е разкриване на възможности за достигане на оптимални резултати от развитието на организациите.

Формулирането на принципите на управление следва да започне с изграждането на системата за управление. Те запазват своята относителна неизменчивост за един сравнително по-дълъг период от време и са елемент на корпоративната политика. Макар и да нямат универсален характер, голяма част от тях имат масово приложение.

Управленските принципи, могат да се разделят на Общи управленски принципи и Частни управленски принципи:

І. Общи управленски принципи

Към първата група ще посочим:

А. Принцип на обективност – управлението на системите или на техните съставни елементи трябва да става на базата на обективните закономерности, за да може системата да функционира рационално.

Б. Принцип на правната регламентация – управлението следва да се осъществява, като задължително се спазват националните и международните правни норми, за да може да се постигне законност в управлението.

В. Принцип на ефективност – важи за всички структурни звена по йерархията, като се започне от най-малката клетка на организацията– работното място, премине се през самата организация и се стигне до равнището на националното стопанство. Еф означава достигане на поставените цели с най-малко нежелателни отклонения, в най-кратки срокове и с най-малко разходи.

Г. Принцип на системност – трябва да се направи всичко възможно отделните елементи на системата да действат като едно цяло, т.е. противоречията и пречките в нея следва да бъдат отстранени в името на нейното ефективно цялостно функциониране(необходимо е познаването на факторите на външната и вътрешната среда)

Д. Точно регламентиране на правата, задълженията и зоните на отговорност – всеки е нужно да знае и спазва както своите права, така и задълженията си. Реализирането на принципа зависи от конкретната ситуация.

Е. Принцип на подреждането на обектите на управление по важност.

Ж. Принцип на обвързаност между теорията и практиката в управлението.

З. Принцип на единоначалието и колегиалността в управлението.

И. Еднопосочност на управлението - Независимо от равнищата на управление следва да има еднопосочност в управлението.

К. Принцип на демократизма и централизма в управлението – съчетаване на творческата активност и инициативата на хората от долу с властническите правомощия от горе.

Л. Принцип на материалната и духовната заинтересованост.

М. Принцип на приспособяемост - Съдържанието на принципа се изразява в тезата, че управлението трябва да се съобразява не само с особеностите на системата, но и със средата, в която тя функционира.

II. Частните принципи на управление -  пряко зависят от организацията.

Видно е, че едновременното прилагане на посочените принципи на управление е свързано с големи трудности. Ето защо прилагането на едни или други принципи, т.е. тяхното количество зависи от конкретните особености на системата и на средата, в която тя функционира.

3. МЕТОДИ НА УПРАВЛЕНИЕ 

Методите на управление представляват съвкупност от способи и средства за въздействие на субекта на управление върху управлявания обект във връзка с достигане на набелязаните цели. Те се свързват с начините на въздействие върху управлявания обект.

Изборът на управленския метод определя целта на управлението и оказва съществено влияние върху цялостния управленски процес. Ето защо съвкупността от цели изисква комплексно използване на система от методи на управление.

Необходимо е да се прави разлика между понятията “методи на управление” и “методи на ръководство”. Най-съществената разлика между тях е, че методите на управление се отнасят най-вече до начините на взаимодействие между субекта и обекта на управление, а методите на ръководство са свързани главно с живия труд, по-точно с отношенията: ръководещ–ръководен.

Също така е нужно да се прави разлика между методи на управление и методи на процеса на управление. Основното различие между тях е следното: методите на управление изразяват крайния акт на въздействие на субекта на управление върху управлявания обект, а методите на процеса на управление определят способите за изпълнение на отделните операции, дейности и т.н. В тяхното съдържание се включват: правилата при формулиране на целите, оптимизацията на целите, дейностите по реализиране на управленските решения, способите за осъществяване на управленските функции и т.н. От посоченото е видно, че във втория случай става дума за отделна част(и), отделен елемент(и) на управленския процес.

Всички методи на управление се реализират в определени организационни форми. 

Организационната форма на методите на управление включва:

а) типа и характера на управленските въздействия;

б) способа на работа;

в) пространствената и времевата характеристика на въздействието;

г) организационните и структурните особености на влиянието;

д) количествената и качествената характеристика на методите на управление и др.

Методите на управление зависят от:

– състоянието на управляващия субект;

– от характеристиките на обекта на управление;

– от средата, при която се осъществява целенасоченото въздействие и т.н.

Основната задача на всеки метод на управление е постигането на определени резултати, които стоят пред управлявания обект.

Съществува голямо разнообразие на методите на управление.

I. Според тяхното съдържание:

А. Административни (организационни или организационно - разпоредителни) методи на управление - Те се изграждат въз основа на властническите правомощия на управляващите и на съответствуващата дисциплина в организацията. Управлението се осъществява чрез административната власт, като благодарение на нея се достигат конкретни цели. В случая се упражнява пряко принудително въздействие от страна на управляващите върху обекта на управление. Основната им задача е да установят точно определено поведение на управлявания обект.

Административните методи се свързват с централизма в управлението, като до минимум се ограничава творческата инициатива и свобода. Властта е съсредоточена във висшите управленски равнища. На всяка цена се преследва постигането на поставената цел.

От своя страна административните методи се делят на:

1) Организационно въздействие - вкл. поставянена конкретна задача, определяне на системата от критерии, кто да потвърдят нейното изпълнение, регламентиране на правата, задълженията и зоните на отговорност, подробен инструктаж на подчинените, непрекъснат анализ и оценка на дейността, контрол на изпълнението на задачите, поощряване и санкциониране на изпълнителите

Организационните въздействие се проявява под няколко разновидности: Организационно регламентиране- осъществява се с нормативни актове(закони, укази ит.н); организационно нормиране- определя границите на допустимите отклонения и организационно инструктиране- по-мобилна форма на организационно въздействие

2) Разпоредително въздействие - х-на е непрекъсната намеса в развитието на обекта на управление. Налице е само един вариант на действие, липсва  изборност на възможности. 

Б. Икономически методи на управление - Те представляват съвкупност от такива начини на въздействие, които създават икономически условия, въздействат на материалната заинтересованост на хората, издигат водещата роля на икономиката по отношение на управлението, създават икономическите правила за развитие на организациите и връзките между тях, балансират съотношението на зависимостта потребител–производител и други, т.е. влияят по косвен начин.
Базирайки се на обективните икономически закони, те използват техните лостове и категории. В условията на пазарното стопанство тези методи имат определящо значение. Към икономическите методи се отнасят:

1) Планирането 2) Финансирането 3) ценообразуване 4) Материално стимулиране 5) Икономическия анализ

В. Социално-психологически методи на управление - Те се основават на изследвания, свързани с психологическия характер на личността и на неговата мотивация. На тази база се разкрива потенциалът на човешкия фактор, като се цели да се повиши неговата инициатива, творчество, активност. Социално-психологическите методи на управление са насочени както към отделната личност, така и към целия персонал на организацията.

В съдържанието на тези методи се включват: 
1) Формирането на колектива - групата 
2) Въвеждането на система за социално регулиране на базата на скл. договори, възприетия начин на разпределение на благата и т.н 
3) Морално стимулиране

Обобщавайки, ще отбележим, че методите на управление е уместно да се използват съвместно. В зависимост обаче от обекта на управление е възможно да преобладават едни или други методи.

Освен това други критерии, които влияят върху избора на метода на управление, са: а) пригодността на използване на метода при конкретни условия; б)оценка на сравнителната ефективност; в)взаимовръзка между използваните методи; г)последици от тяхното прилагане; д)възможности на управляващите да използват един или друг метод; е)конкретните задачи, които се решават на даден етап на развитие и др.