ОРГАНИЗАЦИОННО УПРАВЛЕНСКА СТРУКТУРА

1. Организационноуправленска структура – същност и елементи 

В литературата срещаме различни определения на понятието“структура”. То има латински произход. При изясняването на тази категория тя следва да се дистанцира от понятията “система” и “строеж”. Системата се определя преди всичко като цялостна съвкупност от взаимнообуславящи се, свързани помежду си и взаимодействащи си елементи, докато строежът се свежда най-вече до самото разполагане на елементите.

За точното и пълно характеризиране на структурата е необходимода се вземе под внимание още и нейният цялостен и всеобщ характер и измерването є в пространството и времето. Обобщавайки, можем да посочим, че структурата представлява динамично разполагане на елементите, формиращи дадено цяло в пространството и времето, и взаимовръзката и взаимоотношенията помежду им, определящи се в зависимост от условията и законите, действащи в дадена система. Отнесена към конкретния обект на изследване, структурата значително се конкретизира и уточнява.

За нуждите на управлението при разглеждането на структурата е нужно да се изхожда от кибернетичния подход. Въз основа на него акцентът при структурите следва да се постави върху връзките. Това твърдение не омаловажава значението на елементите на системата, които разкриват нейния състав.

Между понятията “структура” и “система” съществува взаимнообусловена зависимост:

а) извън системата структурата не може да съществува;

б) структурата е характеристика на системата;

в) всяка организация представлява система, която притежава свои особености;

г) структурата определя границите и устойчивостта на системата;

д) една съвкупност става система, когато е хомогенна;

е) отделните обекти на тази съвкупност стават елементи на системата, когато те са систематизирани по определен критерий;

Структурите изграждат схемите в организацията. Те показват как се осъществява процесът на разделение и специализация на труда, определят йерархичната подреденост и посочват линията на властта. Организацията и структурата на системата са тясно свързани с нейните динамични характеристики и устойчивост.

Тези характерни особености на структурите имат пряко отношение към организационно-управленските структури, които са частен случай на проблема, свързан със структурите. Те се характеризират със специфични черти и закони. На настоящия етап все повече нараства значението на тази категория, тъй като от сложилата се организационно-управленска структура в значителна степен зависи ефективността на управленския процес. В бъдеще тази зависимост все повече ще нараства.

Най-общо организационно-управленската структура се свързва с управляващата подсистема и се изгражда въз основа на органите на управление на различните йерархически равнища и правите и обратните връзки между управляващите и управляваните. С други думи, тази структура може да се разглежда като съвкупност от отделни елементи, които са йерархично подредени и взаимодействат помежду си за реализиране на поставената цел.

Основните елементи, които изграждат съдържанието на организационно-управленската структура, са:
І. Власт.
ІІ. Органи на управление.
ІІІ. Връзки (комуникационни канали).
ІV. Йерархична подреденост на органите в структурата.

Елементът, който отличава тази структура от всички други структури, е властта и свързаната с нея йерархична подреденост.

Властта се проявява под различни форми и видове в зависимост от базата и източника, който се използва за влияние. Тя възниква междухората, когато те изпълняват съвместна дейност. В основата на всяко управленско отношение стои властта. Формалните управленски отношения са властнически отношения.

Управленски органи – организационно обособена съвкупност от длъжностни лица, които формират определено звено. То разполага с необходимите технически средства за изпълнение на управленска функция (функции). Те са обединени от обща власт, формираща необходимото поведение за постигане на общата поставена цел.

Макар и да са елемент на организационно-управленската структура, управленските органи са относително самостоятелни. Тяхната самостоятелност е продиктувана от кръга права, задължения и отговорности, които са необходими за осъществяването на управленските функции.

Съществува голямо разнообразие на управленски органи. То е необходимо да се знае при проектирането, внедряването и прилагането на организационно-управленската структура. Класификацията на управленските органи може да се осъществява въз основа на различни критерии.

Комуникационни канали – съединяват управленските органи. Нещо повече, чрез тях се осъществява взаимодействието между тях. В организационно-управленските структури съществуват многообразни комуникационни канали. Обобщавайки, ще отбележим, че взаимодействието между управленските органи се осъществява с помощта на комуникационни канали. Тяхната съвкупност изгражда съдържанието на комуникационната структура на организацията. Известни са различни комуникационни структури.

2. Структурно диференциране на организацията

Разграничаването на управляващата подсистема и системата за управление на организацията съдейства за обособяването на две организационни структури:

а) организационно-управленска структура;

б) организационна структура за управление.

Това диференциране налага първо да се обособи организационна структура на организацията.

От сложилата се организационна структура зависи и цялостната ефективност на организацията. Това налага да се даде определена яснота и по този въпрос, който е пряко свързан с нейното структурно диференциране.

Най-общо под организационна структура се разбира съвкупността от взаимносвързани звена на организацията, които са обособени в резултат на разделението на труда. Тя отразява вътрешното устройство на звената.

Тъй като всяка една организация е насочена към реализиране на поставените цели, организационната структура следва да съдейства изцяло за това. Тя трябва да съответства на особеностите на организацията.

Във тази връзка от изключително значение е точното диференциране на цялостната дейност на групи от дейности. Те от своя страна изграждат съдържанието на отделните звена на организационната структура. Въз основа на признака по отношение на диференциацията се получават различни организационни звена, които са елементи на организационната структура на организацията.

Познати са различни критерии за диференциация в организацията, в резултат на която се обособяват и конкретни организационни форми.

3. Типове организационно-управленски структури 

Направеното разграничение между организационните структури и организационно-управленските структури е в основата на разглеждането на типовете организационно-управленски структури. Те могат да бъдат класифицирани въз основа на различни критерии. Някои по-важни от тях са:

а) специализацията при обособяването на структурните звена;

б) пълномощията, които се делегират на управленските органи;

в) конфигурацията и централизацията на структурите и т.н.

Обобщавайки, базирайки се на тези критерии, могат да бъдат посочени следните типове организационно-управленски структури:

А. Линейна организационно - управленска структура.

Това е исторически най-старата (класическа) организационно-управленска структура, която е възникнала най-напред при военните. Отличава се с простотата на структурата. Пригодна е за тези системи, чиито подсистеми не си взаимодействат.

За нея е характерно, че всички управленски функции се осъществяват от един мениджър и е налице пряко въздействие върху процеса. Почти всички комуникации в организацията се регулират чрез линейни връзки. Управленските органи притежават пълна власт и са независими на едно равнище. Системата на управленските органи е идентична със системата на производствено-структурните звена. Схематично тя може да бъде представена така:

Б. Функционална организационно - управленска структура. Тя също е класическа организационно-управленска структура. В основата й стои диференциацията на управлението на функционални области, като се създават и съответни управленски органи (специализирани звена) за изпълнение на една или няколко, но задължително сродни функции. Управленският персонал в тези органи притежава функционална компетентност и функционална власт. Всеки функционален ръководител има разпоредителни права, които са от компетенцията на заеманата от него длъжност, т.е. той дава преки разпореждания на сътрудниците от по-нискостоящите йерархични равнища. В рамките на тези права функционалният ръководител отговаря за изпълнението на определена функция.

В. Линейно-щабна организационно-управленска структура.

Тя представлява синтез между двата класически типа организационно-управленски структури – линейната и функционалната, т. е. съчетава положителни качества и на двете. И тази структура е взаимствана от военните.

Поради факта, че за управлението са необходими широк кръг от знания, които линейните ръководители не притежават, се създава специализирано звено (щаб) от специалисти. Целта на този щаб (щабове) е да събира, обработва, систематизира информация и да предлага варианти за вземане на управленско решение. Такива решения вземат или общото ръководство, или линейните ръководители, като те носят отговорност за това. Щабовете от специалисти (твърде често висококвалифицирани) са функционално компетентни, но не притежават властнически правомощия.

Г. Линейно-функционална организационно-управленска структура.

В много аспекти тази организационно-управленска структура се доближава до линейно-щабната. В основата на нейното изграждане стоят линейният и функционалният признак. За разлика от линейно-щабната, тук звената от специалисти не само предлагат варианти за управленски решения, но им са предоставени ограничени права по ръководство и вземане на самостоятелни решения във връзка с реализацията на техните решения. Тук на практика съществува ново разделение на труда.

Всички функционални звена имат свои щабове (звено от специалисти), които им съдействат за вземане на управленски решения. Налице е съчетаване между функционалната специализация, характерна за функционалните звена и щабовете, и предметната, която се свързва с линейните ръководители.

В съвременните условия наред с посочените организационно-управленски структури съществено място имат и мобилните (гъвкавите) структури като:
– матрична;
– проектна;
– програмно-целева.

Най-общо за тях е характерно, че те се явяват като надстройка на организационните структури.

При матричната организационно-управленска структура структурните звена (сътрудниците) са едновременно подчинени най-малко на двама ръководители, чиято дейност е тясно специализирана. От една страна, всеки е подчинен на даден ръководител на административно обособеното структурно звено, а от друга страна, е подчинен на съответния матричен ръководител до постигане на поставените пред матричното звено цели.

Проектната организационно-управленска структура е разновидност на матричната. Изградена е на базата на проектния принцип. За нея е характерно, че има един временен ръководител, който отговаря за решаването на поставените еднократни задачи. Това означава, че структурата има временен характер. Участниците реализират своите задачи по програмата наред със своята традиционна дейност. Управляващите имат координиращи функции⁵. Те реално нямат властнически правомощия и изпълнителите не са им административно подчинени.

При програмно-целевата организационно-управленска структура ръководителят осъществява координираща роля по отношение на самостоятелните звена, които са свързани с изпълнение на програмата. Цялата съвкупност от функции и дейности са подчинени на една крайна цел. Свързана е с внедряване на новости – нови технологии, нови продукти и т.н.. И при тази структура не настъпват административни промени. От изложението е видно, че програмно-целевата структура е разновидност на проектната. Поради това считаме, че основните предимства и недостатъци са идентични и за двете структури.