ОСНОВНИ УПРАВЛЕНСКИ ФУНКЦИИ

Управленската дейност представлява съвкупност от управленски функции. Съществува логическа връзка и зависимост между управл.функции. На фирмено равнище управл.функции имат задължителен характер. Основните управл.функции са:

 1. Целеполагане

- Осъществява се от управленския персонал и е следствие от разделението на труда;

- Осъществява се от управленската система както за самата система така и за обекта на управление;

- Състои се от отделни етапи- формулиране, оптимизиране на целта и др. които имат конкретно значение;

- Осъществява се на висше, средно и оперативно управленско равнище.

В основата на целеполагането стои формулирането на главната стратегическа цел и композиране на подцели при което се обособява т.нар. йерархично дърво на целите. Въз основа на целите се обособяват следните моменти:

а) Формулиране на целта. Правила:

- Определя се кръга от дейности, които ще бъдат извършени в системата;

- За всяка цел трябва да се посочи количествено и качествено характеризиран резултат;

- Да се определи предполагаем срок за изпълнение;

- Преценка на общите разходи и разходите по елементи;

- Уточняване на критерии които да потвърдят че целта е реализирана; Обвързване на целта с други цели;

- Да се предвиди състоянието на външ.среда. нейната неопределеност налага вариантен подход при определяне на целите; Определянето на целите и формирането на тяхната структура в стопанските системи изисква с вземането на съответните решения да се изгради обща единна стратегия на стопанските единици.

б) Синтез на програмата: Извършва се въз основа на поставената цел. Изгражда се програмна структура, която съдържа управлявани и управляващи променливи. За осъществяване на синтеза е необходимо да се набележат осн. Управл. Дейности за постигане на целта, да се изградят съответни модели и да се направи предварителна оценка на вариантите за постигане на целта при спазване на определени критерии: резултат-разход, ресурси-време и т.н.;

в) Реализация на програмата- Свързва се с вземането на решения, чрез които се осигуряват действия водещи до изпълнение на поставената цел. На този етап се коригира вече приетата програма отчитат се смущаващите фактори набира се допълнителна информация.

Постигането на целта зависи от установените управляеми променливи величини които позволяват количествено х-ране на целта. Въз основа на общата цел на програмата се формират целите от първо равнище. Основният принцип, който трябва да се спазва е, че изпълнението на поставените подцели от по-ниските йерархични равнища трябва да доведе до изпълнението на основната цел. Единството в постигането на целите се осигурява чрез взаимодействие на управляваните и управляващите променливи, които трябва да са в добра степен на съответствие. Съществено значение за постигането на целта имат управляващите променливи. Това влияние се изследва чрез статистико-математ. методи. Формулирането на целите трябва да започне с определянето на кръга от дейности, които предстои да се извършат. Стратегията на фирмата е своеобразно съчетаване на цели от разл. равнища. Важно при постигане на целите е изборът на система от мероприятия, които трябва бъдат съобразени с организацията и със средата. Възможно е да възникне конфликт на целите, когато има взаимоизключващи се цели.

2. Ръководене 

Насочване, направляване, водене на другите към постигане на някакъв резултат. Представлява обединяване на хора и ресурси за постигане на определена цел. Ръководенето се отнася до лица, които въздействат върху други хора и се разпространява в цялата система.

Ръководството се разглежда от 3 аспекта: 

- Фуннкционален – изработване и вземане на управленски решения;

- Структурен – отношенията ръководещ-ръководен;

- Предметен - управленския орган който извършва ръководни дейности.

3. Планиране 

вземането на предварителни решения за това какво да се прави, как да се прави и кой да го прави като се отчита фактора време.

То представлява предвиждане на бъдещето.

Общото между план и прогноза:

- изработват се при известна неопределеност за бъдещето;

- информацията е непълна; 

- ориентирани са към бъдещето;

Различия между план и прогноза: прогнозата предшества плана тя е за по-дълъг период, по-обща е, може да се изработи в няколко варианта. Прогнозата има препоръчителен характер, планът е по-конкретен, изразява целите в разгърнат вид и те придобиват количествен израз. Планът определя срокове и изпълнители.

4. Организиране  
съвкупност от дейности по създаване на подреденост в резултат на което се обособяват управлявана и управляваща подсистеми:

- Дейности на създаване по подреденост на обекта на управление:по време и по място;създаване на условия за реализация на целите;анализ и оценка на трудовите ресурси;

- Дейности по създаване на подреденост на субекта на управление:определяне на методите и процедурите; анализ и оценка на работата; проектиране и изграждане на организационна структура; определяне на права и отговорности;

- Изграждане на връзките между управленските органи - те имат информ. характер и могат да бъдат вертикални и хоризонтални;

- Уточняване на връзките между обекта и субекта на управление;

5. Контрол  
За да осъществи своята дейност, управляващият субект следва да получава информация за състоянието на управлявания обект, както и за средата, в която функционира системата. С други думи управляващия трябва чрез обратна връзка да  получава такава информация, а именно контрола предоставя тази информация. По своята същност тази управленска функция е съвкупност от управленски дейности, с помощта на която управляващите се стремят да достигнат предварително набелязаните цели като извършат съпоставка между постигнатите резултати и предварително набелязаните.

Управленската функция контрол може да се разглежда в широк и тесен смисъл. 
В тесен смисъл контрола се отнася само до съответната система, докато широкия включва и средата, в която функционира системата. Управленската функция контрол е основна и има задължителен характер. Тази функция се свързва с всяка управленска система.

Причини, които налагат контрола като управленска функция: 
- състояние на системата;
- динамични изменения в околната среда;
- слабост на управляващите.

Между планирането и контрола има връзка и тя се изразява в това, че контрола набира информация от планирането за предвиденото изпълнение, а планирането набира информация от контрола информация от предходни периоди за да се осъществи планирането на следващ етап.

Връзка съществува и между контрола и регулирането и тя се изразява в:
- с помощта на контрола се получава информация за настъпилите  отклонения, за които се налага регулиране;
- без регулирането, контрола има само познавателна функция, защото не може да се отстрани отклонението между фактическото състояние и предварително планираното; В значителна степен ефективността на реализиране на контрола и в частност на управленския процес зависи от състоянието на информационната система. Чрез правилното реализиране на тази функция се повишава значително ефективността на управлението. По-нататъшното развитие на контрола води до  самоконтрол., който е характерен за високо развитите системи.

Изисквания, на които трябва да отговаря контрола: 
точност, обективност, своевременност, изчерпателност, икономичност, краткост, обективност, комплексност, системност, мобилност, безпристрастност и др.

Етапи на контрола: 
1) разработване и установяване на норми; 2) измерване на фактически достигнатото състояние; 3) сравняване на фактическото състояние с установените стандарти; 4) определяне на настъпилите отклонения; 5) анализ и оценка на факторите довели до това състояние.

Контролинга може да се разглежда като управленска технология. обхващаща управленския процес. Контролинга може да се разглежда и като съвкупност от всички задачи за координиране на планирането и контрола, както и на информационното осигуряване. Контролинга е мобилна система, която съдейства за избор на оптимален вариант за постигане на поставената цел. Контрола е част от контролинга. 

6. Регулиране  

компенсиране или отстраняване на влиянието на неблагоприятните фактори които нарушават нормалното функциониране на системата: влияние на Ок.среда; взаимодействие между елементите на системата; субективни грешки на управляващите.

Типове регулиране: 
пасивно, активно, съвършено регулиране, регулиране по грешки, пълно или цялостно регулиране - комбинация между пасивно,активно и регулиране по грешки.