МЕНИДЖЪРА КАТО ЦЕНТРАЛНА ФИГУРА В ПРОЦЕСА НА УПРАВЛЕНИЕ

1. Мястото на мениджъра в управленския процес  

През последните години пред организациите се появяват все нови и нови предизвикателства, които се проявяват в следните насоки: пазарът, потребителите, динамичността и съвършенството.

За да се справят с посочените предизвикателства, организациите трябва да разполагат с ресурси – човешки, финансови, материални и информационни. Наличието на тези ресурси не е достатъчно. Необходимо е някой да осъществи тяхното комбиниране и координиране. Тази дейност извършва мениджърът, който изпълнява различни управленски функции: целеполагане, ръководене, планиране, организиране и контролиране. 

Следователно мениджърът е този, който определя целите, ръководи, планира, организира и контролира човешките, финансовите, материални и информационни ресурси.

1.Определянето на целите включва: 1) Избор на дейности, който предстоят да бъдат извършени, 2) Посочване на очаквания резултат, 3) Определяне на предполагаемия срок за постигането на целите 4) Определяне на разходите и 5) Избор на критерий, който да потвърдят, че целта е постигната.

2.Ръководенето е свързано с мотивацията на хората, избора на метод  и стил на управление и др.

3.Планирането - е необходимо да се вземат различни решения относно това какво трябва да стане, по какъв начин от кого и в какви срокове.

4.Организиране – чрез него се постига подреждане на отделните елементите на организацията във времето и пространството и запазване на организационното равновесие.

5.Контролиране и оценяване – сравняване на действвителнтото състояние с предварително желаното. За целта е необходимо да се определят обективни критерии за измерване, оценка и сравнение.

Посочените функции, които се явяват направления в дейността на мениджъра, правят неговата работа разнообразна и изпълнена с предизвикателства. Добрите мениджъри се справят с тези предизвикателства в името на О, кто ръководят. За целта те трябва да изпълняват определени роли и да притежават съответни знания, умения и качества.

2. Видове мениджъри

Според нивото на управление в организацията

1. Топмениджъри\висши мениджъри\- определят целите, разработват стратегията и политиката на организацията, представляват организацията пред външна среда.
2. Мениджъри от средно ниво\средни мениджъри\- отговарят за изпълнинието на взетите решения от висшето равнище и контролират работата на мениджърите от низшето равнище.
3. Оперативни мениджъри\мениджъри от низово равнище\- координират дейността на различните изпълнители.

В зависимост от областта на управление \ упр. ф-ии\

1. Маркетинг мениджъри – отговарят за реализация на произвеждания продукт
2. Финансови мениджъри – управляват финансовите ресурси в организацията.
3. Мениджъри по производство – занимават се с  управлението на производстената дейност в организацията.
4. Мениджъри по персонала – занимават се с набирането, подбора, назначаването, движението и оценяването на персонала.
5. Административни мениджъри – координират дейността на различните функционални области в организацията

Видове мениджъри
Според нивото на управление	Според изпълняваните функции
1. Топмениджъри - президент, генерален директор, вицепрезидент, зам.генерален директор, изпълнителен директор; 2. Мениджъри от средно ниво - ръко-водители на поделения, директори на структурни подразделения, ръководи-тели на отдели и дирекции; 3. Оперативни мениджъри - началник цех, ръководител на сектор, ръководител на смяна, ръководител на автономна група.	1. Маркетинг мениджъри; 2. Финансови мениджъри; 3. Мениджъри по производството; 4. Мениджъри по персонала; 5. Административни мениджъри; 6. Мениджъри по връзки с общест-веността; 7. Мениджъри по външноикономи-чески връзки.

3. Знания и умения, които трябва да притежава мениджъра

1. Съдържателни знания и умения – те са необходими за да може мен-ра успешно да изпълнява опр. Професия и спомагат за осъществяването на дадена специфична дейност.
2. Хуманитарни знания и умения – мениджъритерите трябва да умеят да контактуват с хората и да разбират причините за едно или друго индивидуално и групово трудово поведине.
3. Концептуални знания и умения – дават възможност на мен-ра да предвижда развитието на организацият  в бъдеще и да взема правилни стратег. Решения.
4. Умения за диагностика и анализ – да може да диагностицира и анализира причините, довели до проблемни ситуации.
5. Знания и умения  за осъществяване на управленското въздействие - трябва да познава функциите, принципите и метотдите на управление.

4. Мениджърски роли

I група	II група	III група
Роли, свързани с осъществяване на междуперсоналните отношения	Роли, свързани с взаимодействието на мениджъра с информацията	Роли, свързани с процеса на вземане на решение
1. Репрезентант 2. Лидер 3. Координатор	1. Наблюдател 2. Разпределител 3. Говорител	1. Разпределител на ресурси 2. Инициатор на промени 3. Арбитър

   I.Роли, свързани с осъществяването на междуперсоналните отношения и решаването          на проблемите, свързани с тях

1. Репрезентант– изпълнява представителни функции във външата среда, осъществява срещи с различни партньори, клиенти, конкуренти
2. Лидер– използва различни мотивационни механизми за да накара останалите да ги следват при постигането на целите
3. Координатор – координира индивидуалните усилия на хората или на тези групи в организицията за постигане на очакваните резултати.

II.Роли, свързани с взаимодействието на мен-ра с информацията

1. Наблюдател– трябва да получава информация за всички аспекти от дейността на организацията
2. Разпределител– той преценява каква информация да предостави на по-високите упр. равнища и ли на по- ниските
3. Говорител– непрекъснато комуникира с хора от външната и от вътршната среда на организацията

III.Роли, свързани с процеса на изработване на упр. решение

1. Разпределител на ресурси– поради ограничеността на ресурси е от изключително значение тяхното целенасочено и обосновано разпределение.
2. Инициатор на промени– посредством упр. решения, които взема, мен-ра може да се превърне в генератор на различни видове промяна в организацията – структурна, технологична, поведенческа.
3. Арбитър– при възникването на конфликти той трябва да взема решение за своевременното им решаване, да открие причината за конфликта и да избера метод за решаването му.

5. Качества на мениджъра

Вродени качества

1. Логическо и абстрактно мислене– търсене на причинно-следствени връзки, правене на обощения
2. Наблюдателност и памет– разкриване на нещо специфично и съхраняването му.
3. Способност  за концентрация– насочване на мисловната дейност към дадено понятие, съдържание или обект.
4. Фантазия и творчество

Придобити качества

1. Решителност– готовност за действие, за поемане на риск
2. Динамика– склонност за движение, промяна, инициативност, желание за работа
3. Надеждност– да бъде надежден партньор. Трябва да притежава чувство за отговорност, честност
4. Самоувереност– да вярва в собствените си сили, да приема предизвикателства
5. Да убеждава хората, с които работи, така че, те да му вярват и да го следват в предприемането на различни действия.

6. Стил на ръководство 

може да се разглежда като съвкупност от знания и умения на мен-ра, неговите качества, начина на взаимодействие с подчинените или други мениджъри, методите на работа, които използва и начина, по който изпълнява мениджърските роли. Организационната теория предлага класификация на стиловете ръководство, изградена на основата на някои общи характеристики на поведението на мен-ра, а именно- авторитарен, демократичен, либерален и ситуационен стил.

Авторитарен стил – при него липсва информация от страна на подчинените относно крайните цели на организацията и това, което се очаква от тях като принос за тяхното постигане. Мен-рът тук предпочита формалните отношения със своите подчинени, като се дистанцира от тях. Съществуват 2 разновидности на авторитарния стил:

Експлоататорски– мен-рът еднолично взема всички решения, без да се доверява на подчинените си и без да търсе тяхното мнение.

Доброжелателен– мен-рът се отнася към подчинените снизходително и понякога се интересува от тяхното мнение.

Авторитарният стил не е подходящ при управлението на съвременните организации. Оправдано е неговото използване при кризисни ситуации.

Демократичен стил – за него е характерно намаляване на дистанцията между мен-ра и неговите подчинени, използват се групови методи при вземане на решения, делегиране на повече права и отгорности на подчинените и др. Демократ. Стил има две форми на съществуване:

„Консултативна” – мен-рът се интересува от мнението на подчинените, съветва се с тях, стимулира ги с поощрения.

„Партиципативна” – цялостно доверяване на ръководителя на неговите подчинени по всички въпроси.

Демократ. Стил е най-често използваният, т.к. стимулира творчеството и инициативността на персонала и съдейсва за мах използване на неговия потенциал.

Либерален стил – в най-голяма степен стимулира творчеството и инициативността на подчинените. Характерно за този стил е поставяне на задачи пред изпълнителите, създаване на условия за работа, определяне на правилата и границите на отклонение, предоставяне на информация и оценяване на достигнатите резултати, предоставяне на права и отговорности. По този начин на тях им се дава възможност да прояват своите потенциални възможности. Удачно е да се използва когато ръководените се отличават с високо образователно и квалификационно равнище.

Ситуационен стил – за него е характерно сътрудничество между ръководителя и подчинените при решаването на възникващите в организацията проблеми. Всяка една ситуация се диагностицира съвмество от ръководителя и неговите подчинени. Така се стига до изработване на групови решения за изход от съответната ситуация. От значение е чувството на съпричастност у подчинените за постигането на целите.