МЕЖДУНАРОДЕН МЕНИДЖМЪНТ

Най-общо международния мениджмънт (ММ) представлява прекрачване границите на дадена страна на упрaвлението и съобразяването му с нови ограничителни условия.

- предимства от гледна точка на страната, чиято организация осъществява ММ – подобряване на търг.баланс, намаляване на безработицата и т.н.

- предимства от гл.точка на потребителите на съответния продукт или услуга – обогатяване на продуктовата гама, решаване на качеството, предлагане на продукта на по-приемлива от гл.точка на потребителите цена.

- предимства от гл.точка на самата организация осъществяваща ММ – разрастване на пазарите, стабилизиране и ускоряване на продажбите, удължаване на жизнения цикъл на продукта, повишаване имиджа на организацията, намаляване на транспортните разходи и т.н.

1. Фактори, които влияят в/у развитието на ММ

А. Фактори, които благоприятстват развитието на ММ

   - иновационната дейност

   - разрешаването на редица конфликти по света

   - сключване на редица м/унар.договори и т.н.

Б. Фактори, които възпрепятстват развитието на ММ

- правителствената пол-ка, която водят някои д-ви, поставящи акцента в/у местното производство

- все още съществуващи конфликти по света

- инфлационни процеси и т.н.

2. Теории за ММ

А. Теория за абсолютно предимство – съгласно нея всяка страна следва да специализира над това, което може да произвежда най-бързо и най-евтино.

Ако търгуват пом/у си с продуктите в/у които са се визирали, то страните печелят взаимно.

Б. Теория за относителното предимство – тя предполага, че дадена страна може да произвежда по-бързо и по-евтино повече от един продукт.

Независимо, че е по-добра и при двете производства, то тя предоставя на друга страна да специализира в създаването на продукта, който е по-малко доходоносен, оставяйки за себе си по-рентабилното производство.

В. Теория за м/унар.жизнен цикъл на продукта – същността на теорията се изразява в това че м/унар ЖЦП е значително по-дълъг от жизнения му цикъл в дадена страна, която се обяснява с факта, че фазите на цикъла в различните страни се разминават.

Г. Теория за олигополията – тя утвърждава, че организациите имат интерес да следват своите осн.конкуренти на м/унар.пазари с оглед да защитят паз.си дял в световен аспект.

Д. Теория за интернализацията – тя обяснява стремежа на организациите да притежават пазарите и производствените мощности в други страни, за да запазят своята интелектуална соб-ст.

Е. Поведенческа теория на международния бизнес – тя дава отговор на въпроса, защо често пъти се вземат управленскиски решения не въз основа на икономически критерии, а на редица други като геополитически интереси, престиж и т. н.

Ж. Теория за детерминантите на средата – тя утвърждава, че организациите са заинтересовани да инвестират в по-богати и икономически стабилни страни.

3. Равнища на междунарародно бизнес взаимодействие

А. Международна търговска дейност - най-старата и най-неангажиращата форма. Пред мениджърите, чиито организации осъществяват такава дейност, стоят за разрешаване редица въпроси като дали експортът да се извършва директно или чрез посредник?;дали организацията посредник да бъде от експортиращата или от страната вносител?;кой ще поема спорните искове

Б. Трансфер на технологии 

Причини:

- Производителят не разполага с необходимите фин.възможности за закупуване или построяване на производствени мощности от страната-вносител

- Политическата или икономическата обстановка в страната

- Висок инвестиционен риск

- Правителствената политика на страната-вносител, възпрепятстваща навлизането на чужди инвестиции

 - Производителя не желае да инвестира в чужбина

Трансфера се осъществява в 2 форми:

- Договор с фирма от страната-вносител, с който се предоставя лиценз за производство на продукта и правото на единствен и изключителен негов доставчик. Фирмата-лицензодател контролира маркетинга на продукта в страната-вносител

- Договор с фирма от страната-вносител, в който се предвижда както производство на продукта по предоставен лиценз, така и собствен маркетинг от фирмата в страната-вносител.

В. Преки инвестиции – реализират се по 3 начина:

 - чрез закупуване на предприятия в страната-вносител

- чрез построяване на нова производствена мощност в тази страна

 - чрез създаване на сдружение

Първите два начина означават цялостна, пълна собственост, което не винаги се предпочита поради следните възможни причини

1. необходимост от значителни инвестиции

 2. цялостно поемане на риска от бизнеса в чуждата страна

 3. намаляване на фин.мобилност, особено ако пар.ресурси са ограничени

Пълната собственост се избира от инвеститора само ако той е сигурен в особено печелившото функциониране на организацията в чужда страна за достатъчно дълъг период от време.

4. Спецификата на ММ се изразява въз основа на 3 групи различия

1.Икономическите различия на страните – те произтичат от различията в средните доходи на населението в отделните страни; от темповете на нарастване и спад на ик-ката; от равнището на индустриалното развитие и т. н. Според този критерий страните се делят на:

- развити страни

- новоиндустриализиращи се страни

 - развиващи се страни с богати природни ресурси

- развиващи се страни с неразработено, неоткрити ресурси

2.Законовите и политически фактори – мита, квоти, административни мерки, валутни ограничения и т.н.

3.Социо-културни различия – навици, вярвания, обичаи, религиозна принадлежност

Тези 3 групи различия влияят в/у ММ и по-конкретно:

 - в/у прилаганите управленски подходи, принципи и методи

 - организационно-управленски структури

- комуникации

 - стил на ръководство и др.

5. Сравнителен мениджмънт 

Осъществява се от следните групи фактори:

А. Власт, дистанция - чрез този фактор се взема под внимание нееднаквостта на хората от гл.точка на престиж, благосъстояние, власт. Различните националности отдават разл.значение на тази нееднаквост. При взаимоотношенията управляващ-управляван винаги има определена дистанция като първия се опитва да я увеличи, а втория да намали.

Б. Избягване на несигурност – разл.националности силно се различават по степента си на търпимост към несигурността за бъдещето, особено ако става въпрос за промени в пол-ката на фирми, които могат да доведат до несигурност за раб.място.

В. Индивидуализъм – той е типичните за дадена нация взаимовръзки м/у индивида и колективното общество. За степента на индивидуализъм на дадено общество може да се съди по това каква е неговата типична първична социална единица.